Вървя сама напред по пътя,
след себе си оставям пресни дири.
Събирам спомени, обиди и как да постъпя,
при мене спират музика и пеещи лири.
Тук ли си още или те няма,
остави сърцето да тупти спокойно.
Радостта от мъката е по-голяма,
стои ли човешкото или мечтаеш тайно.
Времето спира да отдъхне от тъгата,
нощта раздира се от сънища тревожни.
Забрави годините докоснати с ръка,
брой щастливите минути, защото са възможни. ...