Във дивото препускане сред стреса,
помъкнали очакване на гръб,
с фантазии, пропити с плесен,
във спорове един със друг,
забравили добрите стари думи,
нахално кретащи след наш'те умове,
ни става все по-трудно
със думата Човек да се зовем.
Понесли тежките самари,
с дисаги, пълни с безпосочни шумове,
на кръстопътя на Живота те заварвам.
Ще пием ли едно... кафе?