Във неизказаност пресипват думите, и неизречените мисли стихват... От упор се стъжняват и усмивките, когато трябва тихо да прошепнат.
Със крайчеца от устни миг желание, от капнала сълза нестихващо стенание. Прегръщат дланите ми посинелите си пръсти, и се отпускат натежели... безнадеждни.
И безпросторни, сиянията звездни гаснат във нерисуван филм от сините мечтания. В съня ми чезнат светлите видения, доплували в мига от цветни вдъхновения.
Браво Джейни, хареса ми това за сеяча!Нали разбра от нашата пиеса , че човекът не е само дух душата му не е бездомна тя живее в тялото.Затуй човека е добър понякога, а друг път зъл!
Чета стиховете ти от известно време и трябва да ти кажа че не само са еднотипни, но и виждам много крадени идеи.И не ми казвай че думите са еднакви и се ползват от всички.Това е така, аз говоря за друго, ако разбираш!
Ал беше прав, ако си го спомняш...
Прекрасен стих си написала!
Колкото до оценките...погледни и моите стихове!Всички са наградени с двойка, без пропуск!
Не обръщай внимание на дребните душици!!!
Ти си много над тях!
Поздравявам те!!!
Благодаря Таня и на теб Ирина!
И на този който винаги ми поставя двойки, доволна съм, така разбирам и неразбраното, че животът продължава, сеячът сее семената, а друг злобее и тъпче посятото.
За мен ти си повече и от Дамян Дамянов и от Евтим Евтимов и от всички съвременни поети, макар че не е хубаво да се правят сравнения, но наистина си го мисля! Просто си върховна! Поздравления! 6 от мен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.