Като корени, впити пътища.
Жълти листи отронва жаждата.
Във душата ми струна стържеща
пие болка, а песен ражда.
Срещите ни - дълго изпращане.
Гасне фарът, нагарчат думите...
Във очите ми - сухи пристанища -
ти се давиш по пълнолуние.
Аз в съня ти от нежност губя се...
Преди съмване пак те заричам:
щом съдба е да бъдеш с друга,
то поне както мен я обичай!