Безоблачно, душа́ изливам.
Приличам на пороен дъжд.
Във мене всичко е изстинало
и няма да съм тъжен мъж.
Не ще превивам в мъка кръста си
от немощ, болка и смирение.
Без съд, вина и жадна мъст
ще ти оставя в спомен - опрощение.
Но после ще белее слънце,
а ти ще му поплачеш нежно.
След туй покоят ще покълне
и в тебе ще узрее вечност. ...