Във залеза мечтите бавно гаснат,
очите ти сподирени не срещат
замлъкналите цветове в нощта.
На вятъра усмивката не сещат,
потъват в свойте мисли в тишина.
Очите ти са тъжни, като вятъра,
и той се сгушва в теб, мълчи.
Дочул за теб, за раната ти стара
която във душата ти тежи,
и плуват в нея, есенни мъгли.
Не мога да заспя, той стене
в мен, проплаква с него есента... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up