Jun 3, 2008, 8:46 AM

Въздействие 

  Poetry » Love
888 0 25

Нека те мами насън и наяве.

Нека те стига и с дъх, и с ръце.

Всичко, което след нея остава,

вятър го смита, подобно перце.

 

Може и аз да съм сенчица бледа,

лятна росица, отбрулен листец...

Може. Но знаеш, че щом ме погледнеш,

мълния ставам. И падам връз теб.

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??