Oct 30, 2008, 7:39 AM  

Дар 

  Poetry » Love
748 0 11

Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.

До края пие слънчеви лъчи –
за цвят, за аромат и нещо друго.
На устни виното ще загорчи,
но във сърцата ще налива лудост.

Със вино се кръщава всеки празник
и  много болки в него търсят цяр.
Лозницата протяга щедри длани –
напитка ти подава – Божи дар.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??