Въздишка от хоризонта

May 17, 2017, 8:01 PM

Poetry » Love

711 5 13

Безбройни дълги вечности,
напрегната и сложна,
разделящо студена
бе сухата ми кожа.
От светлото боли ме.
Просторът безгръбначен
е празната далечност,
останала без име.
Духни свещта на кестена!
Стъмни ме и сгъсти ме,
отпивай ме различно,
като вълна естествена... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Въздишка от хоризонта

Want to read more?

Random works