Oct 26, 2018, 11:07 PM

Въздишката на листата 

  Poetry
445 0 0
ВЪЗДИШКАТА НА ЛИСТАТА
Листенцата на цветята осланени
тихо, тъжно падат на калната земя.
Въздишките им от смъртта погалени
потъват бавно в капките бяла роса.
Аз моите коси – сребро опърлено,
събирам сутрин в гребена жесток.
Огледалото на S тялото ми огънало,
пресмята на дните крайния срок.
В чаша вино душата си оглеждам.
Сърцето все още ръмжащо тупти.
Спомени своето място отреждат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??