Бъздух
-Въздух!-крещеше рибата
и се мяташе в плитчините...
-Искам да вдишам свободата!
Не да се лутам между скалите!
Въздух...това искаше
и плуваше към бреговете,
а коремът и в пясака се опираше
и тя бе почти навън вече,
когато морето се отдръпна
и вълна я изхвърли в тъмното...
Рибата продължи да вика!
Въздух,въздух!-отекваше ехото.
Но нямаше кой да я чуе.
Бреговете пустееха.
Пясакът започна да съхне,
вълните с отлива се прибираха...
Докато тя се мяташе...
и в агонията си пак крещеше:
-Искам..,искам глъдка въздух да вдишам!
Но никой не я разбираше.
26.02.06г.
© Рени Радева All rights reserved.