Въздух и вода
Пипитах слънцето защо залязва
и луната почва да блести.
Защо след ден нощта проблясва
с онези хиляди звезди?
Защо се сменят в черно-бяло
безбройните пътеки на страха?
Защо събуждам се и пак заспивам,
когато мога будна да стоя?
Защото въздухът е той, водата - ти.
А момичето безпътно
само по пясъка върви.
Един въпрос в него се таи -
да заплува в океана,
да се научи да лети?
A щом в морето влезе тя веднъж,
край нея нашир и длъж,
вълните почват да танцуват своя танц.
Делфини редом с нея плуват
и златни рибки я следят.
Но без въздух няма как
да оцелява пак и пак!
Затуй момичето реши,
да се научи да лети.
Тя пада, става досега,
така и не оцеля в таз игра.
Ала политне ли веднъж...
не може да я приземи и никой мъж.
Но туй е невъзможно, уви!
Остана си със свойте мечти,
че някой ден ще полети.
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав стих!Поздрав
-
Пожелавам ти най-волния полет, само внимавай с пътя към слънцето, защото от там е паднал Икар - предполагам, че е боляло.
-
Знаеш ли...не разбирам стиха ти.Наистина.Не виждам никаква връзка м/у отделните куплети.Не виждам идеята ти.И за да не остана неразбрана /както се е случвало/ искам да ти кажа,че това не е отрицателен коментар,нито критика.Това е мнението ми,с което не целя нито да те обидя,нито да предизвикам негативни реакции.
-
Опит за летене.
Първо трябва да се изхвърли всичко ненужно.
А кое е ненужното - това е въпросът.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
