Събуди се земята, топло сгряна
от слънчев лъч на втори януари.
Посърнала от студ, а днес засмяна
намигна тя на млади и на стари...
Разходих свойте мисли край морето,
тъй царствено от залезното медно
и приказно от синьото, с което
погледна ме за миг...
и за последно.
Не синьото - от облачните дири,
на дядо то с очите ме докосна...
Дочувах още как гръдта му свири, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up