Въздухът наситен е с едно-едничко чувство
и аз го вдишвам, както може да се вдъхне юнско утро,
когато младо слънце изкатери хоризонта,
а розовата кърпичка на ранобудно облаче
полира до искрящосиньо, усмихнатото си небе,
вероятно, за да имат птиците къде
да ме научат на изкуството да полетя
на песенни, отрекли гравитация, криле...
утрото, в което ведри капчици роса
са личица, и всяко е частица от дъга;
цели нанизи, трептящи мънички дъги,
побрали красотата на света край себе си, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up