Feb 4, 2012, 8:58 PM

Възел 

  Poetry » Other
898 0 0
Като обесник слънцето тежи
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога
и в царя е загубил вяра,
пак със дявола прави облога
и в ново блато хвърля зара.
Войната на косъм все си виси
и жезъл съдбата насочва,
че силният алчен е - за пари
и на дете кръвта излочва. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Random works
: ??:??