Възелът

Jan 14, 2015, 7:43 AM

Poetry » Phylosophy

367 0 1

Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата
на един живот, облечен не в коприна,
а в доспехите
на полуробот, човек-машина,
съхранил все пак
капки от любов в маховика си...
нека, нека ги има,
че без тях как да затегнеш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Възелът

Искате да прочетете повече?

Random works