momo752 (Марин Маринов)
31 101
Jul 5, 2010, 9:42 AM

Възхитителна любов 

  Poetry » Other
704 0 3

Облаче бяло беше над нас,
срещнахте се тайно в уречения час.
В поточето малко течеше вода,
а вятърът галеше нейната коса.

Звездите в небето бяха стотици,
сякаш прехвърчаха любовни искрици.
Погледна ме с поглед омаен
и аз поисках този миг да бе безкраен.

Във синята бездна потопена луна,
осветяваща прекрасно красивата жена.
Отдадохме се на целувка продължителна,
знак за любовта ни възхитителна…

© Марин Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??