Облаче бяло беше над нас,
срещнахте се тайно в уречения час.
В поточето малко течеше вода,
а вятърът галеше нейната коса.
Звездите в небето бяха стотици,
сякаш прехвърчаха любовни искрици.
Погледна ме с поглед омаен
и аз поисках този миг да бе безкраен.
Във синята бездна потопена луна,
осветяваща прекрасно красивата жена.
Отдадохме се на целувка продължителна,
знак за любовта ни възхитителна…