Днес съм мрачна. Тъжна. Тъмна. Черното притиска, моята душа. Ето ден е! Отново съмна. А аз призовавам, да не идва вечерта. Тежко ми е, а ти си далече. Обичаш ме - това го знам. Но проклинам нашата орисия, да си далече, без мене и сам. Болно е. Времето. И то се навъси. Контрастно на моята душа. Притихна. Удари светкавица. Дъжд поръси. Безкрайната майка Земя. Страшно е. Нека си поплача. Нека! Прегръщам се сама. Останах без дъх. Без глас. Да грача. Шепнейки: искам да си тук. Сега. Тъжно е. Но ужасена от мисли, заспивам. Надявам се да сънувам, теб и любовта. Ела! Докосни ме! Спри тая страшна зима. Целуни ме, за да възкръсна в съня. 17.08.2007 1:00
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.