Потръпна душата на здрача
и в тихия сън на завоя
съзрях планината да плаче
над звездната смърт на прибоя.
Отмина прегърбен Човекът -
как светеше черната риза...
Нощта на колене се свлече
и бавно звездите заниза.
Ще лази по сребърна нишка
към нашето бъдеще ярко.
Той нищо не пита, не иска –
Човекът е Божия мярка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up