Потръпна душата на здрача
и в тихия сън на завоя
съзрях планината да плаче
над звездната смърт на прибоя.
Отмина прегърбен Човекът -
как светеше черната риза...
Нощта на колене се свлече
и бавно звездите заниза.
Ще лази по сребърна нишка
към нашето бъдеще ярко.
Той нищо не пита, не иска –
Човекът е Божия мярка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up