Aug 26, 2006, 10:26 PM

Възкресение 

  Poetry
749 0 0
Светлината умира.
Хората изчезват в звездното пространство.
Нощната тъмнина попива всичко за минути
и изведнъж, сякаш дългия миг ще се срути.
Овенчан от дълго ежедневие,
уморен от шума на живота,
търсиш в нещо твоето спасение
и тихо чакаш възкресение.
Не усещаш как бавно умираш,
не чуваш болката така позната,
не виждаш кръвта пролята
и не искаш любовта с тъга да видиш слята. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Миленова All rights reserved.

Random works
: ??:??