Ангел мой...
А кога ли теб видях за първи път?
Дали човек ти бе от кръв и плът?
Или късчето надежда,
което все зад ъгъла поглежда,
когато сме изгубили вкуса му.
Дали те виждам със сърцето само,
щом горчивото във чашата прелее
и смисълът зачудя се къде е...?
Когато мисля, че съм най-сама,
олюляваща се там, пред пропастта,
ръката ти със белези и кърви ...