Защо се завръщаш? Защо?
Да повярваме в тебе?
Да, ние сме слепи…
Но чувстваме твоята милост.
И нейде дълбоко в душите – греховни и дребни,
отново изпитваме твойта пречистваща сила…
Със нея духът ти
изстрадал, но всеопрощаващ,
към нас се завръща
и тръгва напред да ни води…
Възкръснал, простил – ти отново във нас се вселяваш…
А ние пред кръста със твоето име се молим..
Възкръснал от гроба,
отново към нас се завръщаш.
Със звън от камбани
те славим и плачем от радост.
С искрица от огъня твой се завръщаме вкъщи.
И там го поставяме пак пред лика ти изстрадал…
Да, знаем защо се завръщаш –
ти даваш надежда,
че вечен ще бъде
и вечен остава животът…
Днес всеки смирено и плахо във тебе се вглежда…
И всеки открива за себе си свойта Голгота…
© Георги Ванчев All rights reserved.
Страхотен финал!Поздрав!