Из пътищата невървяни, на душата,
един избрах да извървя.
Във мъки, в радости, сред суетата
да търся истината за света.
А истината, знаех, ще намеря
със поглед в синьото небе навън
и с вяра в смисъла у нея,
тъй търсех я дори насън.
Сърцето ми премина бури страшни
и студове сковаха огнената гръд,
по друмища безлюдно-прашни
се луташе по своя път. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up