И пак е гроздобер…
Като зачатие
на нов живот във стари, тежки бъчви…
Една мечта възкръсва след разпятие,
една надежда сплита мойте пръсти
и в стон безмълвен къса тишината…
Като молитва, плакана с години…
Аз пия свойте сили от лозата,
която врича огън в лудо вино.
И стъпките ми следва…
Чак до кръста,
за да е част от моята Голгота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up