Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето,
а слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ми омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно
и да разцъфват цветята омайно ненагледно,
да се събуждам в друга приказка омайно
и аромата на цветята да гадая незнайно?
Възможно ли е пролетта да е донесла свойте акварели
и да е разплискала боите с пръсти закопнели,
да е сложила на дърветата нови кордели
и да е постлала по тревите цветни дантели? ...