Любовта е тиха. Пристига и толкоз.
С разбиращ поглед, кротка усмивка.
Търпеливо говори си с болката
и приятелски до нея притихва.
Знае точните думи – мълчание
или шепот на вятър по кожата.
Тя е близост или разстояние –
изящен танц по острието на ножа.
Пресечна точка на просто и сложно,
тя не избира моменти, а нужда.
Някои я наричат „възможност“.
Любовта е тиха. Като събуждане.