Докосваш ли я, както мен преди,
а думите, те същите ли са за нея?
Не ми казвай, няма нужда от лъжи,
обичаш я, пред тази обич аз немея.
Изгубих те, в сърцето ми е рана,
такава болка никому не пожелавам:
язви не зарастващи в душа раздрана.
Докато дишам ще болят, съзнавам.
Ала защо стоиш на прага? Отиди си.
Там в мрака във очакване копнее тя.
Едно ти даде ми, вземи го и върви си,
отдавна чувствам, любовта си отлетя. ...