Когато си паднал на пътя,
в душата си болка закътал
в живот, непонесъл поредния удар под кръста,
дървото отсреща попитай
в небето защо не отлита
и как сáмо с клони без птици звездите прегръща?!
Когато си сам и забравен,
без сламка, изхвърлен удавник,
а стълбата води към Ада, изкърпен от блясък,
загубил си капчица вяра
и сълзи очите изгарят,
извикай ме силно: „Заменяш ли думи за пясък, ...