Виждам в очите ти болка –
огнена лава, стаена под пепел.
Няма да те питам, къде и колко
си живяла в мигове нелесни.
Няма да ровя в жар без зов.
Но кажи ми: топло, без думи,
че твоят поглед е извор нов...
Към него жаждата ми търси друми!
Знам, ще се лутам безмерно,
до последната капка умора...
Нека видим светлите простори –
всяка звезда е без сянка черна.