Jul 4, 2008, 12:34 PM

Взрив 

  Poetry » Civilian
637 0 5
 

Избухнах като хала сутринта,

нервирах се за глупост - по човешки.

Обиди сипах към света - към обществения

 безпорядък и политическите грешки.

 

Бях още сънена и недоспала,

с първата цигара във ръка,

кафето си не мога да изпия,

че "онези" пак направиха беля!

 

Не ме интересува, че се извиняват!

Въпросът е морален и не е шега!

Докога ще се въртим във кръг банален?!

Сами започнахме да се взривяваме,

но всъщност - не било така!?

 

Всъщност, добре, че вчерашният ни взрив не завърши като сцена от "Умирай трудно" ;)

© Мартина Кирилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??