Прегъвам страшната реалност
и оригами - жерав бял,
творя от времето - брутално -
разцъфва лотос в рядка кал.
Бунтовници, антагонисти,
препъва къщния ми праг.
Започвам всеки ден - на чисто
светулка съм, тревичка, мак...
Дори нелекото ми бреме,
усмихнато е - до уши.
От болка - стих, от грях - поема,
разплаканите дни теши. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up