Прегъвам страшната реалност
и оригами - жерав бял,
творя от времето - брутално -
разцъфва лотос в рядка кал.
Бунтовници, антагонисти,
препъва къщния ми праг.
Започвам всеки ден - на чисто
светулка съм, тревичка, мак...
Дори нелекото ми бреме,
усмихнато е - до уши.
От болка - стих, от грях - поема,
разплаканите дни теши.
Дори сред хорската гълчава,
създавам собствен свят и ред.
От всеки лист изписан правя,
хиляда птици - за късмет.
© Надежда Ангелова All rights reserved.