Перце си намерих , от гълъбче мило,
което по ранната пролет въздиша.
Опашка - от нечие детско хвърчило,
летя всяка нощ, сред звездите и пиша.
Звезда, ако падне - заменя я слово,
прелитат мечтите - сияйни комети.
И срича Луната, и пак, и отново,
и с мене измисля слънца и планети.
Дочакваме утрото двечките, будни.
Под свойто възглаве перцето си крия.
С родът ви човешки разбирам се трудно,
но имам хвърчило, любов...И магия.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up