Sep 2, 2009, 10:31 PM

XXX 

  Poetry » Love
759 0 7

За любовта, онази, невъзможната,
която нощем още ни тревожи,
за пламъка  ù треперлив и остър,
нахвърлял сенки, облаци и рози,
за любовта, онази, безнадеждната,
която вглежда в себе си до бездна
със своята наивна безметежност
и ни захвърля, после ни зачева.
За любовта, непреживяната
и непрежалената, мълчаливата -
благодаря с летежа на сърцето си,

благодаря, че съм до болка жива.

© Дора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??