Sep 2, 2009, 10:31 PM

XXX 

  Poetry » Love
878 0 7
За любовта, онази, невъзможната,
която нощем още ни тревожи,
за пламъка ù треперлив и остър,
нахвърлял сенки, облаци и рози,
за любовта, онази, безнадеждната,
която вглежда в себе си до бездна
със своята наивна безметежност
и ни захвърля, после ни зачева.
За любовта, непреживяната
и непрежалената, мълчаливата -
благодаря с летежа на сърцето си,
благодаря, че съм до болка жива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Random works
: ??:??