Бягам и влива се утрото в шепа.
Бягам, изливам от шепа съня.
В шепи аз пазя си моето цвете,
в шепи се крия, от шепи раста.
Нямам аз волски впряг за ръцете,
нямам остен и тояга, и сол!
Нямам аз пряк път към звездите,
когато ме викат, им казвам да спрат!
Не виждам, когато ме тъпчат в фуния.
Не е торнадо! "Не на страха"!
Е!? Как да намеря вълшебното цвете?
Стоя си на място! Поплясквам с крила!!!