Ябълката

Jan 24, 2009, 12:37 PM

Poetry » Phylosophy

685 0 3

Ябълката

Прегладняла съм...
А ябълката е отровна!
Изтекоха от пръстите ми
всички днешни сили.
Не помня и коя съм.
А погледът ми... Боже!
Във ябълката все е.
Не мога да се сдържам,
а времето настъпва.
О, Господи, това ли
е мойта гола същност?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miri_miri (Мария Табакова)

2009-01-26T12:19:59+02:00

Хубаво пишеш ! поздрави !
idi (Ин Вел)

2009-01-24T16:08:32+02:00

...това ли е мойта гола същност?
Навярно отговора е в сърцето ти.
Харесва ми!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-01-24T13:30:23+02:00

Адам, Ева и...!
А знаете само Ти и Бог!

Ябълката

Свързани произведения

Comments

Random works