В душата ми открила си пътека
към недокосната от мислите страна,
вълшебни ручеи из нея светят
с бълбукащия дар на любовта…
Окъпани в мечтите си, живеем
и се печем на слънчевия нар,
нима е грях, че мигове люлеем
във стъпките на чувствен нестинар...
От утрото и себе си - не тръгвай,
дари ми просто къс небесен пай,
и сладък до натъртване да бъде,
със ябълка, открадната от рай...