Не се научила отново да обича,
а появи се... еех... е... ти пича.
И дръзна с нея да говори,
а тя не спря да му мърмори:
„Не искам тон да ми държиш!
Не искам и да ми крещиш!
Не се обаждай, сутрин рано
рева кат' мече ненаспано.
Гласа ми, дрезгав и сънлив,
си мислиш, че е някак крив.
Не съм сърдита или малко само.
Не мислиш много, мое мъжко рамо!"