Седнах на кръглата маса,
без рицари - просто да ям.
Обелих яйце и си казах:
"Е, птица не е... аз съм сам."
Не излезе крилото и толкова...
твърдо сварено яйце.
Белих го дълго по масата,
час и половина поне.
Събирах му малките шупли,
беше ме страх да го ям -
тъкмо съм паднал от крушата,
ще стана на татко за срам.
Тъкмо проходих, и толкова
глупости днес сътворих,
че от една обиколка, цялата
маса със шупли покрих.