Затворих очи, вътре в себе си вникнах,
капака на душата си полека вдигнах.
Тихо се промъкнах в този друг свят,
но вместо свят, открих черния цвят.
За малко не пропаднах в яма тъмна.
Метнах камъче и май бе бездънна.
Обърнах се назад аз удивен и потресен,
залостих капака, отговорът остана неизвестен.
Затърсих в другите души край мен,
дали и те на ямата са в плен.
Черна като катран и безкрайна бе.
Дали се запълва? Разбрах, че не. ...