Mar 2, 2007, 9:59 PM

Ярост 

  Poetry
772 0 4
Денят ми започна със стих
закован от дъждовните щрихи,
навънка бе еднакво и сиво
подгонено от мислите игриви.

Пътувах за деня прекрасен
нарисуван от писък безгласен
потопен в една кряскаща тъма
или маи човешка злоба бе това?

Нямам какво да ви кажа аз
понеже яростта не се мери с думи и слова
но предствяте ли си сега
ако я изпусна, колко хора аз ще нараня?

Аз съм намерил начин засега
просто превръщам в стих яростта
и така здраво я впрягам
без никои да засягам

Но...  дори яростта си има хубави страни
именно затова защото е изкована от ударите на морето,
от вика на вятъра, от преходите на небето
от мълниите във нечии прекрасни очи...

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??