И ето - заграчиха пак срещу мене,
че бил съм "такъв"
или "онакъв". Че съм нямал
поетова, собствена кръв.
Че миришел на мухъл стихът ми.
И че ми липсвало кредо.
Че ограбил съм чужди неволи.
Че съм на образи беден.
Ще грачат - защо да не грачат?
Не съм аз от тия мъже,
които са вътре - в играта.
И после - не съм протеже.
Баща ми не беше поет, ни писател.
И властник не беше.
Така, че ласкатели нямам -
със нюх безпогрешен
да шушнат на тоя или пък оня
за моя "талант",
или да разнасят слуха,
че "отгоре" съм имал гарант.
Грачете! Сам знам колко струвам.
От вас не се плаша.
Макар че след вашия грак, тук и там -
ще поседнат на чаша
мекерета и сноби, и моето име ще спрягат
с насмешка и злъч,
доволни че пак съм захвърлен от всички
в далечния тъч.
Не чакам от никого помощ. Така че грачете!
Хулете!
Но някой ден Видов ще дойде часът
и на мойте куплети.
Тогава - дано да съм жив, да ви чуя -
със славеев тон
сегашния грак ще смените...
Пак вие да сте камертон.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
Хулете!
Но някой ден Видов ще дойде часът
и на мойте куплети.
Тогава - дано да съм жив, да ви чуя -
със славеев тон
сегашния грак ще смените...
Пак вие да сте камертон."
Уви, обикновено става точно така...
Поздравления за вълнуващата поезия!