Самотни хора,
посивяло място,
ръце изсъхнали
от стара злоба!
Нечути стонове,
прогизнал под,
неясни мисли,
такъв живот!
Заря в небето,
звездите се откриват
във топла тъмнина.
Сега съм вече нов!
Мирис на сено,
омайващ и забравен,
призив към добро,
към теб, сега отправен!
И идва ден за красота,
за нови, чудни багри,
прониква в мене нежността
от ясен свят, без грозни тайни!
© Иван Иванов All rights reserved.
Поздрав!