Jul 29, 2009, 11:31 AM

Ясен свят 

  Poetry » Phylosophy
697 0 1

 

 

Самотни хора,

посивяло място,

ръце изсъхнали

от стара злоба!

 

Нечути стонове,

прогизнал под,

неясни мисли,

такъв живот!

 

Заря в небето,

звездите се откриват

във топла тъмнина.

Сега съм вече нов!

 

Мирис на сено,

омайващ и забравен,

призив към добро,

към теб, сега отправен!

 

И идва ден за красота,

за нови, чудни багри,

прониква в мене нежността

от ясен свят, без грозни тайни!

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??