ЯСНО КАТО СЪН
Р.Чакърова
Сънят ми призори внезапно спря у теб.
Усетих топлината ти съвсем като наживо.
И някак от безплътност роди се нов куплет.
И някак пълнокръвно усетих, че се сливаме...
Видения ли пак изпращат от отвъдното?
Или рутинни липси в сетивности се свеждат?
А може би е рана от незарасло сбъдване,
порязано до кокал от острата надежда...
Прегърнах като истина, пулсираща и дишаща,
една съвсем възможна, мълчаща холограма. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up