В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени.
По-лесно е да избягаш в мрака,
отколкото със светлината моя
да умножаваш тишината
в безкрайното си тяло -
спусък срещу самотата.
Под обесеното небе,
където всички думи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up