Поспрях за миг във тази юнска нощ,
щурчетата засвириха за мене.
Липите със уханната си мощ,
успяха всичко живо да обземат.
Светулките рисуват неуморно,
безброй сърца сред синкавия здрач.
Луната няма да е безпризорна
със ролята на звездния сеяч.
Потъвам в мекотата на воали –
в неистовата страст на юнско лято.
Поглеждам към „небесните кристали“ –
мечтите ми са там, събрани в ято!