Jun 8, 2013, 8:41 PM  

Юда 

  Poetry
799 0 2

Тръгвам си и дано да ми простиш -

не изказах най-тежките си думи.

Наместо тях кинжал в ръцете ми блести

за белези, които няма да изгубиш.

 

За белези, които ще горчат

в очите на децата ни, когато

среднощно припознаем себе си в тях.

И ще премълчаваме в болка самотата.

 

А тази кръв по ръцете ми е вечна,

за да напомня до болка,  че съм луда.

Такава прошка би била безумно грешна,

щом с очите ми гледал те е  Юда.

© Пепп All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??