Между вчера и утре е лято,
слънце – праскова с морски очи.
Всяко стръкче зелено е свято,
всеки птичи глас чудно звучи.
Няма как да се спреш да обичаш,
щом в косите ухаят липи,
щом по устните радост се стича,
а далече студеното спи.
Не разбирам делата на Бога,
но е рай по небесни къдели
да протегна ръце и да мога
да докосна звезди нацъфтели. ...