Юли си тръгва много самотен,
преметнал през рамо летния сак,
с бира в ръката, нервен и потен,
с цигара запалена в бледия мрак.
Няма навярно кой да го чака.
Тъй уморен е, нервен, сърдит.
Тръгва на стоп, че изпуснал е влака,
свирука небрежно с нехаен вид.
Пак ще се върне - чак догодина.
Ще се разхожда по морския бряг.
Дълго ще търси една раковина...
той я остави за нас. Таен знак...