Времето е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.
Плува си душата в бяло лято,
сложила е шапка от мечта,
с толкова любов, навред насята,
Боже, сякаш съм любов, летя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up