Не ти омръзна с нас да се шегуваш
ти, облако, със лейката надвесен.
Ще чакам да се налудуваш
и да окъпеш пак града панелен.
Не искам под чадъра да се крия,
прескачам боса локвите огромни.
Зад оня ъгъл в детството ще се отбия,
дъждът за лудориите ще ми напомни.
За коленете с ранички ожулени,
и липовият чай на мама,
игра на жмичка под дърветата ошумени
дечица с керемидка на игра на „дама”. ...